Дружество Архитектурно наследство

Победителите в III-ти Национален конкурс на ДАН една година по-късно. Част втора…

Победителите в III-ти Национален конкурс на ДАН една година по-късно. Част втора…

Здравейте, скъпи приятели, продължава нашата серия от блиц интервюта с нашите миналогодишни победители в III-ти национален конкурс за дипломни работи на Дружество „Архитектурно наследство“. Днес сме заедно с арх. Стояна Пантова Колева-Колин. Стояна е на 33 години, родена и израстнала в центъра на столицата. Завършва езикова паралелка в 127 СОУ. На 19г. записва да следва „История“ в Софийският университет, но след като завършва решава, че това не е нейното призвание и затова на 26г. започва да учи Архитектура във ВСУ “ Любен Каравелов“. Омъжена, има син на 11г. и дъщеря на 3г. Преди малко повече от година Стояна взе трето място в нашия конкурс с нейната дипломна работа за Консервация и дострояване на Национална художествена академия. Понастоящем Стояна работи като архитект в малко архитектурно бюро, но нека тя сама да ни разкаже повече:

Стояна в работна обстановка

ДЦ: Здравей , Стояна, мина малко повече от година от участието ти в нашия III-ти национален конкурс за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство. Разкажи ни с какво се занимаваш в последната една година?
СК: Последната една година стремглаво се опитвам да навляза в професията и да натрупам максимално количество опит. Работя в малко архитектурно бюро с не много мащабни проекти. Сблъсквам се с не малко проблематика, с която се сблъскват предполагам всички начинаещи архитекти. Работих в няколко аспекта на професията-започнах със заснемането на една производствена сграда, където съвсем подробно видях отблизо конструкцията на такъв тип стройтелство. После имах един обект за обединение и преустройство на два апартамента, където за пръв път имах досег с общината, набавянето на различна по вид документация и решаването на проблема между желанията на инвеститора и законовите норми. Третият ми обект беше да проектирам самостоятелна постройка в с. Ковачевица. Там навлязох по-надълбоко в сферата на опазването и изискванията на НИНКН. После пък имах един апартамент с незаконно стройтелство и собствениците му се обърнаха към мен да им подготвя проект за премахването му и преустройство вътре в апартамента. Тук видях доста тромавата система на ДНСК. Следващото беше един стар апартамент в сграда паметник на културата, на който трябваше да се направи делба между двама съсобственика. Имах и още няколко дребни преустройства и интериорни решения. В момента имам два обекта- единият е проект за еднофамилна къща в кв. Симеоново, гр. София, а другият е едно вътрешно преустройство на една къща-хижа близо до едно курортно селище в Алпите. Както виждате не проектирам молове и големи жилищни сгради, но все пак успявам да практикувам професията. Трябва да кажа, че върху всички обекти съм работила под зоркото око на двамата архитекти в мойто семейство- арх. Габриела Семова и арх. Александър Конаклиев, които ме насочваха и в същото време ме оставяха сама с проблемите и да търся решението им.
ДЦ: Ако днес ти възложат да проектираш това, което си разработвала на дипломната си работа до колко ще се придържаш към концепцията си от дипломната работа?
СК: Много интересен въпрос, тъй като ако ме питате за проектите ми от университета, определено има такива, които бих променила изоснови, но има и такива, които и днес бих проектирала така. Дипломният ми проект е един от вторите. В него вложих изключително много усилия в продължение на доста дълъг период от време, разглеждайки проблемите му от много страни. Един основен проблем беше огромното задание и изискванията за помещенията в Националната Художествена Академия. Също и голямото разнообразие на околните сгради, с които трябваше да се съобразя. В крайна сметка мисля, че с моят ръководител арх. Валентина Едрева успяхме да намерим баланса. Ако сега ми възложат тази сграда, единствено ще се опитам да намаля обема й откъм Катедралния храм „Св. Александър Невски“, като убедя инвеститора да оптимизира заданието си за проектиране.
ДЦ: Какви са основните разлики между университета и практиката?
СК: Разликата е първо в това, че в университета може да допуснеш грешки, но в практиката не трябва да го правиш. Втората е, че в практиката се сблъскваш с много ограничения във всяко естество, включително фактора „инвеститор“.
ДЦ: Ако трябва да сложиш знанията си от университета в един чувал, а знанията си от първата ти година в практиката, кой чувал ще тежи повече?
СК: Е, все още знанията ми придобити в университета са по-тежкия чувал. Те всъщност са основополагащи и много важни. Архитектурата е мое второ висше образование, което избрах с ясното съзнание, че трябва да наваксам изпуснатите преди това години. Затова използвах всяка възможност да взема максималното от учебния процес. Поради тази причина натрупах доста сериозен запас от знания в университета

Стояна в абсолвенската й вечер.

ДЦ: Какви са основните предизвикателства пред младите проектанти в България?
СК: Основното предизвикателство е да намерят пътя след завършването си. Това е много голям проблем в България не само за нашата специалност. В България много хора завършват някакво образование, с което после не знаят какво да правят. Трудно е да намериш място, където да се впишеш, да придобиеш достатъчно опит и разбира се да получаваш възнаграждение, което да ти позволява да се съсредоточиш върху професията.
ДЦ: Коя е най-приятната и коя е най-трудната част от ежедневната ти работа?
СК: Най-приятната е когато виждам реализиран обекта, така както съм го искала. Най- трудната е когато се изправям срещу некомпетентни хора с голямо самочувствие.
ДЦ: Мислила ли си за реализация извън България?
СК: Разбира се, че съм го обмисляла, но аз не съм типичният завършил архитект в България. Омъжена съм от 12 години, имам две деца – на 11г. и 4 г., съпруг с професия и на всички би им било доста трудно да се нагодят според мойте желания.

Стояна със съпруга й и двете й деца

ДЦ: Децата ти проявават ли интерес към архитектурата?
СК: Малката все още не, но големият определено проявява интерес към работата ми, не толкова към архитектурата. Когато седна с молив и паус да си мисля по някой обект, той веднага започва да ме разпитва какво трябва да направя и след една камара с въпроси, сяда и много съсредоточено се опитва да начертае някакви разпределения с мебели. Пък и той беше достатъчно голям и се е запознал отблизо с моето следване, налагало се е да идва с мен и до университета и на различни обекти, също и на защити на проекти.


ДЦ: Искаш ли да поздравиш или изкажеш специални благодарности към някого?
Да, за мен е важно да благодаря на моете родители, че ме направиха изключително самостоятелна, още съвсем малка, което ми позволи да разчитам само и единствено на себе си. Те ме научиха да се справям сама с проблемите, така че когато греша, грешката да е само моя и когато печеля, наистина да съм удовлетворена. Също е важно да благодаря на съпруга ми, който през по-голямата част от брака ни, ме изтърпя да чертая денонощно и да съм постоянно в някакви изтичащи срокове.

 

 

Благодарим на Стояна, че откликна на нашата покана за това блиц итнервю. Виждате, скъпи приятели, че нашите участници се изправят пред различни трудносит в рамките на тъй наречената „българска действителност“. Проблемите пред всеки са различни, но важното е че въпреки тях продължават да се занимават с най-голямата си страст – архитектурата. Очаквайте скоро третата част от „Победителите в III-ти национален конкурс на ДАН една година по-късно“, къдете ще разговаряме с арх. Ирина Дакова.

 

интервю: арх. Добрин Цветков