Дружество Архитектурно наследство

Победителите в III-ти Национален конкурс на ДАН една година по-късно. Част първа…

Победителите в III-ти Национален конкурс на ДАН една година по-късно. Част първа…

Днес разговаряме с арх. Кристина Маринова. Кристина е родом от Варна, през 2009 завършва Национална гимназия за хуманитарни изкуства „Константин Преславски“ – гр. Варна. След това следва архитектура във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. В края 2015г. Кристина взе първа награда в нашия конкурс с проекта си за Русенски музикален център. Малко повече от година по-късно се срещаме отново, за да проверим какво се случва с нея.

Кристина

ДЦ: Здравей , Кристина, мина малко повече от година от участието ти в нашия III-ти национален конкурс за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство. Разкажи ни с какво се занимаваш в последната една година?

КМ: През последната година освен, че работя в архитектурно бюро във Варна с водещ проектант арх. Ваня Караджова, отново съм студентка в магистърската програма на ВСУ „Черноризец Храбър“: Опазване накултурното наследство.

ДЦ: Разкажи ни малко повече за магистърската програма, какви са впечатленията ти от нея досега?

КМ: Обучението е много добро, курсовите проекти са реални обекти,като всеки един от тях има своя специфика и трудност.  Благодарение на това се подготвяме за реалния живот. Срещаме се с активно практикуващи специалисти като археолози, реставратори, конструктори и др. , които ни помагат и ни насочват в дейностите по опазване на наследството. Запознават ни със световни практики, които бихме могли да приложим и в България.

Кристина на дипломната й защита

ДЦ: Доста колеги архитекти смятат, че тези програми нямат смисъл и всеки архитект би трябвало да има право да работи по сгради паметници на културата. Какво мислиш ти по този въпрос?

КМ: Мисля, че тези програми са полезни. Колкото и богат опит да има даден архитект, обектите на културното наследство са специфични и винаги има какво ново да се научи. Материалите и методите за реставрация се развиват непрекъснато. Тези програми дават шанс на архитектите и не само, да обогатят знанията си, да се запознаят със световни практики не просто като четат, а като обменят опит лице в лице с активно практикуващи тясно профилирани специалисти.

ДЦ: Ако днес ти възложат да проектираш това, което си разработвала на дипломната си работта до колко ще се придържаш към концепцията си от дипломната работа?

КМ: Ще се придържам на 100%. Дори и след година концепцията, която бях развила за Русенски музикален център, ми се струва напълно реализуема, обмислена и съобразена със заобикалящата я среда и необходима за града. Липсва единствено инвеститор (смее се).

ДЦ: Коя е любимата ти част от проекта?

КМ: Любимата ми част е усвоеното пространство на вътрешния двор. Допада ми, когато към този тип задачи има възможност по дискретен начин да добавя нещо, което да не е в конфликт с оригинала, а го допълва и контрастира, да бъде ясно и отчетливо.

ДЦ: Какви са основните разлики между университета и практиката?

КМ: Университета е мястото, което развива фантазията и въобръжението на младите архитекти, докато практиката ги среща с монотонното ежедневие, закостенялото мислене на инвеститорите и хилядите законодателни ограничения. Така, че университета е мястото, където можем да показваме нестандарните си идеи и в същото време те да бъдат приети радушно от колегията.

ДЦ: Ако трябва да сложиш знанията си от университета в един чувал, а знанията си от първата ти година в практиката, кой чувал ще тежи повече?

КМ: Без знанията от университета, тези от практиката не биха съществували. Взаимно са свързани и са с еднакво важна стойност и тежест. Колкото повече се вземе от университета, толкова по-лесно ще бъде навлизането в практиката.

ДЦ: Какви са основните предизвикателства пред младите проектанти в България?

КМ: Предизвикателство е да успееш да се реализираш, най-трудно е да си намериш работа по специалността. Аз имах късмет като започнах студентски стаж по европейска програма и в последствие след дипломирането ми останах в същото архитектурно студио на постоянен договор. Щастлива съм и удовлетворена от професионалното си развитие до момента. Като млад архитект получавам шанс да проектирам наравно с останалите архитекти в офиса с богат професионален опит. Смятам, че обмяната на знания и идеи между поколенията е много важна за качественото проектиране. Всеки печели от тази приемственост както проектанският екип, така и инвеститорът.

Кристина в пълна бойна готовност         

ДЦ: Коя е най-приятната и коя е най-трудната част от ежедневната ти работа?

КМ: Най-приятната част е, когато имаме нов проект и целия екип се съберем за обсъждане на идеи. Творческият процес е много вдъхновяващ и вълнуващ. А трудната част е координацията между отделните специалности.

ДЦ: Опиши малко по продобно как протича творческия процес във вашето архитектурно студио?

КМ: Всеки скицира своите идеи, представяме ги помежду си като отчитаме предимствата и недостатъците и обикновено в този процес се формира компилация от най-доброто от идеите и това е проектът, който се представя на инвеститора.

ДЦ: Мислил/а ли си за реализация извън България?

КМ: Аз живея във Варна и не мисля да емигрирам. Смятам, че тук имам нужното поле за изява.

„Смятам, че тук имам нужното поле за изява.“

ДЦ: Искаш ли да поздравиш или изкажеш специални благодарности към някого?

КМ: Благодаря на доц. Красимира Вачева и арх. Жечка Илиева за любовта, която породиха в мен към Културното наследство. Те са основния двигател в магистърската програма, в която в момента се обучавам. Тяхната любов и всеотдайност към Архитектурното наследство са заразителни. Освен това благодаря от сърце и на арх. Ваня Караджова, която е мой работодател и пример за изключителен и талантлив архитект.

Кристина на фирменото парти на „пазителите на културното наследството“

 

Толкова от Кристина засега. Пожелаваме й безброй префесионални успехи в близкото и далечно бъдеще. Опазването на културното наследство е обществена мисия, с която никой не може да се справи сам. Затова се радваме, че въпреки трудностите участниците в нашия конкурс успяват да задържат интереса си към културното наследство и продължават да се развиват професионално.

интервю: арх. Добрин Цветков.