Дружество Архитектурно наследство

Арх. Полина Герджикова – за светлината като вдъхновение в архитектурата и отвъд нея.

Арх. Полина Герджикова – за светлината като вдъхновение в архитектурата и отвъд нея.

Полина Герджикова е архитект, дизайнер и художник. Тя има 22 самостоятелни изложби живопис в България и чужбина. Последните от тях , “СВЕТЛИНАТА – МЕТАФОРА НА ДУХА”, посветени на Международната година на светлината на ЮНЕСКО, бяха представени в галерия ”Мисията” на Държавния културен институт към МВнР на България под патронажа на ЮНЕСКО (17.07.2015 г.), в СЪВЕТА НА ЕВРОПА в Страсбург по случай Националния празник на България (3-ти март 2016 г.),  в БКИ Лондон (17.03.2017 г.), в галериите ЛИК, Икар и в САБ (2015 – 2017 г.).

Общата им концепция  отразява възгледа на художника, че Светлината е извечен образ на ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ, сътворило всичко – според модерната физика, християнството, древните религии. Затова нейни знакови интерпретации присъстват в цялата история на човечеството – от археологическите артефакти и Сакралната геометрия до теориите на науката и философията. Картините са посветени на Светлината и на приемствеността на символите й  през вековете  – от неолитната култура на Великата майка, Черноморската цивилизация 6000 г.пр.н.е., през тракийската и християнската цивилизации (вкл.Богомилството)  до днес.

Полина споделя: “Убедена съм, че мисията на изкуството е  РЕ-ЛИГИО – което според съвременните интерпретации означава възстановяване на връзката между  Човешкото и Божественото, припомняне на съкровената ни мисия Тук-Сега, на чувството на единение с другите хора,  на единение с Вселената-Светлина.

Цялото наше сакрално наследство е озарено от нея – защото в духовното пространство на България  различните религии са просто различни езици на Светлината и нейни интерпретации през вековете!

В много мои творби Светлината е символ на вярата, материализиран в култови обекти по българските земи. Някои от тях са обявени за Световни паметници на културата на ЮНЕСКО –  Мадарският конник, тракийската гробница в Свещари, Червената църква в Перущица, Античният театър в Пловдив, Старинният Несебър, Боянската църква, Рилският манастир.

В основата на други платна е Знак, който в математиката се нарича клотоида, а в семиотиката – спирален орнамент. Завихреният флуид S е символ за най-същностната характеристика на света, в който живеем – от макрокосмоса до микрокосмоса. Съвременните природни науки приемат, че материята съществува в две основни форми:вещество и поле (в частност светлина). Мнозина изкуствоведи  са на мнение, че именно тези две форми на Съществуващото неолитните хора са определяли като Великата Майка – Единна, но с две проявления: материално и светлинно. Те са изразявани със знаци S и огледално S, използвани  самостоятелно, свързани като меандър или покриващи цяла повърхност. Тези образи присъстват в много артефакти от цивилизациите по българските земи – върху ритуални златни и керамични съдове, украшения, жертвеници на светилища, мозайки, менхири – а също и  върху осветените от традицията мартеници, шевици, килими и  български носии.

Други мои картини са вдъхновени от символи, които също продължават знаковата система на неолита в тракийската и в традиционната българска култура:

–  маказ и канатица, които присъстват и в Сакралната геометрия и изразяват целостта на света, свързаността на Светлинното и Материалното му  нива, трансформацията на божественото в човешко и обратно – стремежът на хората към божественото;

– елбетица и осмолъча звезда – знаци за раждащата способност на Майката-Вселена и на първите родени от нея четири деца (Небесни Сур елени, владетели на четирите посоки и четирите елементи);

 – ромб и  vesica piscis – или утробата на Богинята, символизирана също от пещери, гробници, храмове, в които Синовете получават повторно раждане-посвещение в сакралното знание;

 – архетипни образи като Слънчевия Конник, който провежда светлината към земята, като Змея – посветен син на Богинята, като Майката-Вселена с трите й хипостази Птица, Еленица и Змия ( или евангелските Път, Живот и Истина);

по-късни символи, вдъхновени от Геометрията на Светлината:

– фигурата Модул на Константин-Кирил Философ, която е основа на българската азбука Глаголица (855г.);

– овалният кръст на Богомилите, последователи на учението на Боян Мага, които първи в Европа формулират девиза „Свобода, равенство, братство – чрез любовта” (940г.). и проповядват равенство между хората, между мъжете и жените, а също и  лична, непосредствена връзка с божественото. (Според много изследователи Богомилството е наследник на Тракийския Орфизъм и е свързано  с учението на Беинса Дуно. Всички те приемат за основа на този свят четирите елемента Огън, Въздух, Вода, Земя – и петият, извисяващият елемент: Духът-Любов.).

Приемствеността на тези символи на амбивалентната Светлина е изразена най-ясно в картините ми „Камък върху камък”, „Елбетица”, „Светлината – вълните на времето”, „Свобода, Равенство, Братство – чрез Любовта”, „ Дървото на познанието (Адам и Ева)”, „Сътворение” (по паметник от Археологическия музей в София).

Светлината и нейните емблеми в света на формите присъстват в мои картини също като метафора на духовни преживявания, които са аспект на цивилизацията от древността до днес. Историята  познава редица примери как в състояния на Просветление човешката психика е възприемала Вселената като жив поток от Светлина, в който всяко нещо е свързано с всичко останало – Светлинен свят, който е жив организъмСчита се, че именно подобни преживявания са в основата на неолитния светоглед и са вдъхновили създателите и пророците на религии и учения – Орфей; Залмоксис; Мойсей (и горящият храст); просветлението на Буда под дървото Бодхи, (Буда, който в медитация е видял, че в основата на Вселената са малки вълнички, непрестанно възникващи и изчезващи); кръщението на Иисус Христос, по време на което небесата се отварят;  откровението на Мохамед в пещерата на Хира. А и нали всеки от нас е изпитвал подобни състояния под звездното небе, реейки се по морските вълни, под шепота на дъжда или взрян в живите пламъци на огъня? Съвременните физици и психолози достигат до идентични концепции за Реалността и мястото на човека в нея – Квантовата физика; Холографската вселена на Прибрам и Бом; Морфогенните полета на  Шелдрейк; Спектър на съзнанието на Кен Уилбър; тезите на Амит Госвами; откритието на Хигс-бозона, „божествената” елементарна частица, която обединява всичко, и т.н.

 А всички ние Тук-Сега можем да споделим едновременно просветлените състояния на нашите прадеди и прозренията на съвременните учени  – да споделим Светлината! И да осъзнаваме, че с всеки наш преживян ден можем да полагаме камък върху камъка, поставен от прадедите ни и  заедно да създаваме Общия Храм на човешката Духовност!”

                                                       Слънцестоене  (Коледа, Еньовден)

                                Като Лабрис стоим по средата на Времето,

                                В центъра на Течащата Светлина,

                                И като Слънцето днес преживяваме и осъзнаваме 

                                Световете на Бялата и Червената майка 

                                – двете лица на Единния.

                                                                                              Полина  Герджикова

Полина е автор на ЛОГОТО на Българското председателство на Съвета на Европа (2015 – 2016 г.).  Нейни картини са в частни и дипломатически колекции в Япония, САЩ, Франция, Русия, Израел, Аржентина, Австралия, Испания, Германия, Китай, Тунис, Италия, Индия, Холандия, Южна Африка и България. Картината й „Крепост, Дом, Храм – трите посвещения в Търновград” е избрана за дар от България за Съвета на Европа, предоставена от Българското Представителство там (церемония на 03.05.2017г.).

Галерия:

Вашият коментар