Дружество Архитектурно наследство

Запознайте се с журито… арх. Дафина Барфончовска

Запознайте се с журито… арх. Дафина Барфончовска

Арх. Дафина Барфончовска е родена през 1948г. в гр. София. През 1971 година завършва ВИСИ (сега УАСГ) като магистър-архитект. През 1974 започва работа като проектант към Националния институт за паметниците на културата в дирекция „Проучване и проектиране“, а скоро след това става ръководител ателие „Възраждане и следосвобожденска архитектура в Югозападна България“ към същата дирекция. След 1989 продължава работата си към института като главен инспектор, началник отдел „Централен инспекторат“, директор на дирекция „Контролна и съгласувателна дейност по опазване на паметниците на културата и директор на дирекция „Експертно-методическа и изследователска дейност и професионална квалификация. От 1997 до 2002 работи като хоноруван преподавател в УАСГ към катедра „История и теория на архитектурата“. В периода на служебното правителство от 2014г. бива назначена в Министерство на културата за съветник на министър Мартин Иванов по въпросите на недвижимото културно наследство.

 


 

ДЦ: Здравейте, арх. Барфончовска, Вие сте член на журито на Национален конкурс на Дружество „Архитектурно наследство“ за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство от самото му начало. Каквои си Вашите впечатления от нивото на дипломните работи в сферата от последните години?

ДБ: Здравейте! С нетърпение очаквам да разгледам новите проекти от поредния конкурс и съм благодарна  на дружеството и организаторите  за доверието да оглавя отново журито.

Безспорно нивото на дипломните работи се повишава с всеки пореден конкурс. Забелязвам тенденция към разнообразяване на темите и разширяване обема на задачите. Също така  проучванията и анализите стават все по-задълбочени. Иновациите вече присъстват в почти всеки успешен проект.

Според мен от голямо значение за развитието на младите архитекти са стажовете в Европа, семинарите в различни краища на България, всякакви форми за допълване на знанията и уменията и разбира се подобни конкурси като настоящия.

ДЦ: Знаете ли, наскоро си направих един експеримент – разходих се из центъра на София и направих снимки на добре изпълнени реставрации на паметници на културата и на лоши такива. Досещате се, че ми беше много по-лесно да намеря лоши примери от колкото добри. Каква е причината за това според Вас?

ДБ: Причините са много и комплексни. Според мен най-голямата беда е липсата на контрол и превенция, което се дължи на лошо управление в тази сфера /а и не само/. Лошото управление от друга страна е следствие от разпадане на системата за опазване на КИН /културно-историческо наследство – бел.р./, от неадекватното законодателство, базирано на непрофесионални, кампанийни и лобистки нормативни изменения по системата „проба-грешка“. Всичко това се извършва без необходимите проучвания, анализи и оценки, както на състоянието на система за опазване, така и на риска и очакваните резултати от тези изменения. Хроничното недофинансиране на институциите в сферата на опазването, липсата на реформи, съответстващи на новите реалности е довело до колапс и невъзможност НИНКН да изпълнява законовите си експертни задължения. Министерството на културата поради липса на кадри не е в състояние да упражнява контрол по прилагането на закона, като същевременно в конфликт на интереси са му вменени експертни и съгласувателни функции по сложната и бавна процедура отново  през НИНКН. Пропусната е законовата възможност за създаване на териториални звена на НИНКН с определени правомощия, които да скъсят и облекчат процедурите за сметка на неудачното въвеждане на общински подобни звена, които така и до сега не заработиха!

Относно лошите примери в София ще се въздържа да коментирам ролята на общината, която разполага както със специализирани контролни служби, така и със специалисти по опазване, готови да извършват експерти и съгласувателни дейности на територията по думите на зам. кмета по култура д-р Тодор Чобанов!

ДЦ: Името Ви се свърза с направените контра-предложения от Форум културно наследство за изменения на Законът за културното наследство. Тези предложения бяха отхвърлени, а вместо тях бяха приети първоначалните предложения за изменения свързани с даване на съгласувателна функция на общините. От приемането на тези изменения на ЗКН мина малко повече от година. Как смятате – успешно ли беше това изменение или точно обратното?

ДБ: Очаквано и прогнозирано от експертите, с които подготвихме, както краткосрочни изменения, така и  предложения за стратегически промени на системата, след влизане в сила на измененията, даващи правомощия на общините да съгласуват проекти за намеса по културни ценности от високото ниво „местно значение“ не се забелязва подобрение, дори се наблюдава „зацикляне“ на процедурите, чийто срок беше удвоен! Свидетели сме на закъсняло и частично /само за обектите от категория „световно „ и „национално  значение“/ изпълнение на ангажименти от страна на държавата и министерството на културата за изготвяне на електронен регистър и цифровизиране на архива на НИНКН – срокът изтича на края на м. февруари 2018 г. Това  , ограничено цифровизиране /което смятам е в значителна степен вече изготвено в НИНКН/  поставя в риск културните ценности с категория „местно значение“ и възможност на местно ниво да се спекулира със статута им.

Цитирам параграфите от изменението на закона:

§11. Актуализацията на регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 6, създаването и поддържането на специализирана карта и регистри по чл. 19, ал. 1, т. 7 се финансират целево от държавния бюджет, в съответствие със стратегията за електронно управление, по годишни програми, одобрени с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

§12. Дейностите по чл. 19, ал. 1, т. 6, свързани с актуализацията и воденето на публичния регистър на недвижимите културни ценности и на националния документален архивен фонд в електронен вид, се изпълняват в срок до две години от влизането в сила на този закон.

Нямам информация относно готовността на „тричленките“ по региони – срокът за създаването им изтече през февруари 2017 г. Дали вече работят и как? /“тричленките“ – отнася се до тричленни комисии към общината със съгласувателна дейност – бел.р./

ДЦ: Общественото мнение за паметниците на културата е доста противоречиво, има доста хора които смятат паметниците за културата за пречка. Можете ли да направите съпоставка между масовото обществено мнение в момента и преди демокрацията? Какви бяха проблемите на наследството тогава и какви са сега?

ДБ: И преди 10.11.1989г. и сега законът има предимно рестриктивен характер за собствениците на недвижими културни ценности. Разликата обаче е във финансирането на дейностите по опазване. Преди промените държавата целево и чрез добре развити регионални структури на бившия НИПК / проектантски и изпълнителски звена/, макар и монополно, осигуряваше дейността, като за частните имоти налагаше законова ипотека, или в определени случаи обезщетяваше собствениците с нови жилища. Обяснимо, в онези години, при незначителна частна инициатива и  без добре развит културен туризъм / предимно „Балкантуристки“/ не се усещаше особено недоволство от страна на собствениците на такива обекти. За някои възрожденски селища /тогава „резервати“/ държавата осигуряваше дефицитен строителен материал за поддържане и реставриране на отделните частни къщи – предимно дървен материал и специфичните „турски керемиди“. При това централизирано държавно управление на дейностите и контролът беше по-ефективен.

Естествено, веднага след промените беше  отменен монопола на държавата, но без да се осигури дейността финансово, експертно и нормативно. Настъпиха редица промени в обществения живот и най-вече в инвестиционните процеси, приватизацията и т.н. Бяхме свидетели на строителен бум при занижен  или закъснял контрол. Нормативните изменения следваха процесите и вече е ясно колко необратими са някои резултати.

В днешно време поради липса на реформи в системата и в законодателството, все още собствениците на недвижими културни ценности не са мотивирани да ги опазват и естествено изразяват недоволство срещу рестрикциите. При отсъствие на стимулиращи мерки и подпомагане от страна на държавата , или общината е нормално те да смятат, че статутът „паметник на културата“ е пречка за  частния  им интерес.

От друга страна в последните години се наблюдава силен обществен интерес към културното  и природно наследство. Свидетели сме на силен обществен натиск върху отговорните местни и държавни органи за адекватни законодателни решения в полза на опазването на културните ценности. Обществото вече осъзнава, че  недвижимото културно наследство не е възобновяем ресурс и неговата  загуба е фатална.

От друга страна  се надявам  отговорните органи да  направят цивилизован избор и да спрат разрушителното въздействие на алчната, агресивна посредственост, макар че при ширещата се корупция това е съмнително.

ДЦ: Няма как да не Ви попитам за демонтирането на паметника пред НДК. Масово различни експертни групи се обявиха против демонтирането на паметника и въпреки това той беше демонтиран. Това определено не е единичен случай. Като че ли мнението на експертите по въпросите на културното наследство няма особена тежест. На какво се дължи това?

Моето мнение е, че премахването на този паметник беше поредната грешка на общината, която направи всичко възможно да влоши състоянието му и да манипулира общественото мнение относно необходимостта от неговото опазване и реновиране. Независимо с какво се свързва този паметник, самото определение говори за памет, това е част от нашата история и всякакъв опит за заличаване, или пренаписване на този исторически период е обречен. Не можем / а и не бива/ да променим историята, а този паметник не беше и политически обременен. Той изобразяваше експресивна картина на 13 вековното развитие на държавата. Друг е въпросът за качеството на изпълнението му и дали това е подлежало на подобряване.

Живея там, познавам този район и  помня добре къде бяха разположени стените с паметните надписи и дори статуята на лъва. Общината също е наясно, че мястото на мемориала на 6-ти полк е било в близост до сегашните пилони на НДК – затова съществуват кадастри, архивни снимки и др.

Бяха изготвени проектни предложения за възстановяване на мемориала и  запазване на паметника 1300 г. България.

Както в повечето случаи, решението е политическо, а не  обосновано експертно. Ясно е, че експертизите, когато са професионални и безпристрастни не винаги съвпадат с  определени интереси и  дори пречат, поради което се пренебрегват.

Убедена съм, че нашето призвание като експерти в тази специфична област, е да култивираме траен интерес и високи естетически критерии както в обществото, така и у ангажираните фактори в системата на културата и  културното наследство.

ДЦ: Каква е оптимистичната Ви прогноза за културното наследство на България за 2068 година?

В последно време забелязвам, че наши отдавнашни идеи / от преди 15-20 г. / намират място като намерения за законови промени – стимули за собствениците като нисколихвени или безлихвени заеми и др. облекчения.

Същевременно  доживяхме общината да  изрази намерение за  стриктно прилагане на закона относно законовата ипотека върху обекти, които тя е реставрирала!

Макар и по емпиричен път, бавно, но сигурно нашите управници  ще открият топлата вода! Звучи оптимистично!

Половин век е доста голям период и много искам да вярвам, че  до тогава общественият интерес в България ще е наложил цивилизационно, европейско отношение към културното наследство на страната, каквото и колкото се е съхранило до тогава.

Надявам се до тогава да се е изградила модерна система, за опазването му със съответстващата законова уредба, експертни, независими органи  с гарантирано финансиране и редица стимулиращи мерки за мотивиране на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности.

Знанието, образованието са факторите които могат да спасят по-голямата и по-ценна част от културното ни наследство, защото „който знае – цени, а който цени – пази“ !

 

интервю: арх. Добрин Цветков

 

 

 

Вашият коментар