Дружество Архитектурно наследство

Победителите в IV-ти Национален конкурс на ДАН една година по-късно. Част първа…

Победителите в IV-ти Национален конкурс на ДАН една година по-късно. Част първа…

Здравейте, приятели на културното наследство, крайният срок за участие в V-ти Национален конкурс за дипломни работи  в сферата на опазаване на архитектурното наследство наближава, а това значи, че е време да проверим какво се случва с миналогодишните победители в нашия конкурс. Днес ще се срещем с арх. Боян Костадинов, който миналата година зае второто място в категория редовни магистратури с проекта му за „Интерпретационен център „Солницата““, землище на гр. Провадия. Боян е на 26 години родом от Провадия. През 2016г. завършва УАСГ към катедра „История и теория на архитектурата“.  Малко след това заминава за Глазгоу, където търси продължения на професионалния си път. Повече за Боян от самият него…


ДЦ: Здравей , Боян, мина малко повече от година от участието ти в нашия IV-ти Национален конкурс за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство. Разкажи ни с какво се занимаваш в последната една година?

БК: Здравейте, трудно е за вярване, че мина толкова бързо, осъзнах го, когато видях обявата за новия конкурс. За мен тази година беше динамична. В края на 2016г., когато все още живеех в Глазгоу, Шотландия, се борех с конкуренцията в търсенето на архитектурна позиция в тази прекрасна, но уви пълна с архитекти страна. Разбира се, едно такова начинание не отнема ден или два и трябваше да се занимавам с нещо докато ме одобрят за някое архитектурно студио. Така започнах да се занимавам с „фрийленс“ април същата година. Работа, която има много положителни, но и също толкова отрицателни черти. Добрият спомен, който ми остана от нея е възможността да работиш архитектура (макар и в малко по-широк смисъл) от километри разстояние в най-различни дестинации (имал съм клиенти от САЩ, Великобритания, Египет, Абу Даби, Ливан, Малайзия, и др.), докато си стоиш вкъщи и сам си управляваш начин и време на работа.

Всичко си вървеше така, докато през април тази година аз и приятелката ми (също архитект, завършила в Глазгоу) бяхме поканени да работим за малка, но ужасно заета архитектурна фирма на Остров Ман (малък остров със странен статут между Англия и Ирландия). Приехме работата, тъй като имахме нужда от промяна и вече 7 месеца сме тук работейки върху разнообразни големи и малки проекти. Аз лично се занимавам както с дизайн така и с технически чертежи. Определено е различно от опита, който имам в България и в някои отношения се научава изключително много. Работил съм по проекти включващи частна къща за над  10 млн паунда, преустройство на съществуваща сграда в 34 студиа, обществени сгради, жилищни комплекси от по 300 къщи и още.

Интересно е за сега, но човек никога не знае къде ще го отвее вятъра.

 

ДЦ: Коя е най-приятната и коя е най-трудната част от ежедневната ти работа?

БК: Предполагам, както и на много други архитекти, най-приятното е да създаваш, да проектираш нещо уникално и да решаваш проблемите свързани с дизайна и изпълнението му. Най-трудната е да останеш верен на себе си и на качествената архитектура в среда изпълнена с решения водени основно от пари.

ДЦ: Ако утре получиш три възможности за твоята кариера кое ще избереш: работа в по-голяма фирма от тази, която си в момента; работа в малко архитектурно студио; да започнеш собствена архитектурна фирма? 

БК: Бих започнал собствена архитектурна фирма, дори в момента се опитвам да създавам основите на такава – мисля върху маркетинг и бизнес стратегии, вече имам лого и идея за име, търся клиенти и проекти. В момента дори се изпълнява мой интериор в центъра на София. Въпреки това, смятам че имам какво още да уча и ако трябва да избирам измежду другите два варианта, бих избрал малка и задължително млада фирма с иновативни и нетрадиционни идеи.

 

ДЦ: Последните месеци преди защитата на дипломната работа са едни от най-стресиращите в кариерата на един архитект. От дистанцията на времето как мислиш заслужава ли си всичкото това притеснение и стрес?

БК: Изглежда аз не се вписвам в тази статистика, тъй като този проект беше едно изключително удоволствие във всяко едно отношение. Все пак беше проект, който бях решил да правя още от 3-ти курс, имах възможността и времето да го организирам както аз искам и резултатите бяха наистина удовлетворяващи. Може би последните една две седмици бяха напрягащи, защото се опитах да направя, колкото се може повече за малкото време, което ми оставаше и в последния момент добавях допълнителни неща като купуване на облекло, което да отговаря на презентацията на проекта като цветове.

От гледна точка на това дали си заслужава, макар и противник на притесненията и паникьосването по време на проекти, бих казал, че има полза, тъй като допринася за емоцията, освен ако не се прекалява. Има го и момента, в който, ако не се притесниш започваш да неглижираш много неща и резултата не е добър.

Като цяло смятам, че е задължително да се влага емоция във всеки проект, но трябва да е рационална.

 

ДЦ: Често срещана критика към младите дипломанти е, че обръщат прекалено голямо внимание на проучвателната част. Какво мислиш ти по въпроса?

БЛ: Проучвателната част е наистина един от най-важните елементи. Аз бих заменил този университетски термин с определение като: осъзнаване на ценностите на мястото, времето и темата, което важи за абсолютно всеки проект, от която и да е катедра. Тази част може да бъде дълга може и да е къса, но без нея не може да се докаже и затвърди една идея, защото тя ще е основана на нищо. Разбира се в проучването се включва и много четене относно съвременните тенденции в проектирането, техническите решения и материали. Та, това в крайна сметка се оказва една съществена и нужна част, която при добра организация може само да помогне на проекта.

ДЦ: Какъв е съветът ти към бъдещите архитекти , на които предстои дипломиране?

БК: Вероятно най-важното нещо от този последен етап на образованието е да му се насладиш. Удоволствието от процеса и завършването на най-важният проект в университета е безценно. Ако няма наслада, значи нещо в процеса не е както трябва; ако се прави всичко с удоволствия и желание, резултатите ще са видими.

ДЦ: Мислил ли си да замениш архитектурата с нещо друго?

БК: Възнамерявах да се занимавам с медицина, но това беше преди да започна с архитектурата. Откакто навлязох в архитектурата, мисля че нищо друго различно от хоби не ми е хващало вниманието.

ДЦ: Ако трябва да обясниш на едно 5 годишно дете какво е архитектура в едно изречение, как ще звучи то?

БК: Хммм…. Доста интересен въпрос. Може в едно изречение би звучало така.

 

Архитектурата е като да строиш голямо лего, но по-отговорно,

защото променя живота на хората и по-интересно, защото ти сам измисляш блокчетата, които използваш.

 

ДЦ: Какви са основните предизвикателства пред младите проектанти в България?

БК: Към момента, качествената архитектура в България прохожда. Изключително съм щастлив да виждам все повече и повече примери на високо ниво. Поддържането и развиването на това ниво е едно от най-трудните неща. Младите проектанти тепърва ще трябва да устояват позициите си, да предизвикват себе си, да учат инвеститори и изпълнители на естетика и да се опитват да работят качествено и с удоволствие, а не само за пари от бледо розови кооперации спазили ЗУТ.

 

ДЦ: Мислиш ли да се върнеш за постоянно в България?

БК: Напоследък ми се случва често да си мисля, че не би било лоша идея да се прибера в България и да пробвам да започна нещо сам. Дори работя по създаването му, но с бавни темпове. Не знам дали ще се задържа за постоянно, тъй като причините, поради които съм в чужбина са все още реалност у дома и едва ли в близките 25-30 години ще се нормализират, но нещата заслужаващи си връщане са много. Освен това съм амбициран да се опитам да помогна и развия, доколкото мога, добрата практика в архитектурата и специално опазването в България, което е много болна тема в момента.

ДЦ: Искаш ли да поздравиш или изкажеш специални благодарности към някого?

БК: Разбира се! Бих искал да благодаря на всички хора, които по някакъв начин са ме вдъхновили и помогнали за развитието ми като архитект. В това число, на едно от първите места е моята дипломна ръководителка – арх. Велина Панджарова. Благодарение именно на нея успях да си завърша дипломния проект с огромно удоволствие и амбиция. Няма да споменавам и всичките моменти в годините преди това, в които ме е вдъхновявала и ме е карала да осъзнавам много относно архитектурата. Благодаря и на моето семейство, всички мои приятели и колеги, които са ми помагали и са вярвали в мен по пътя ми дотук.

 


 

Толкова от Боян засега. Радваме се, че той продължава целенасочено и устремено да следва мечтите си и му пожелаваме Новата 2018 година да му донесе много професионални успехи. Очаквайте следващите части от нашата поредица Победителите в IV-ти Национален конкурс за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство. 

Вашият коментар