Дружество Архитектурно наследство

Унищожаване на културното ни наследство… можем и сами.

Унищожаване на културното ни наследство… можем и сами.

Здравейте, приятели, днес имаме един доста неприятел повод за размисъл. Става дума за една изключително неприятна тенденция по унижожаване на църковното ни културно наследство, особено в по-малките населени места, където често се случват абсолютно неконтролирани самоволни ремонти на интериорите на църкви на сто и повече години. Повод за тези разсмисли е статия, която ни изпратиха членове на нашето дружество. Тя се отнася до църквата „Св. Николай Чудотворец” в град Сливен, която изключително точно онагледява омерзението, което ако все още не е сполетяло, то съвсем скоро грози и други църкви по четирите краища на България.


Ние, професионалистите от E House Architects, имаме специално отношение към нашите задачи – не ги забравяме, дори когато приключат. Това е случаят и с храм „Св. Николай Чудотворец” в град Сливен.

Сградата е осветена през 1836г, проектът е дело на майстори от прочутата брациговска школа. Църквата е с масивни носещи стени, безкуполна, а покривът е засводен. Емпорията на храма е под форма на буква П, а двуетажното преддверие-нартика, сега преустроено за църковни канцеларии. През 2005г. завършват дейностите по фасадната му реставрация, дело на ръководителя на студио E House architects – арх. Анна Неврокопска.

Заснемането на Храм „Св. Николай Чудотворец” в град Сливен е дело на арх. Пейо Бербенлиев и студенти

Десетина години по-късно се запознахме със Здравко Йончев – художник-фотограф, който през последните години отчетливо засвидетелства интерес и уважение към културното наследство с изкуството си. Едно от местата, които знаехме, че ще заинтигуват обектива му бе именно храмът „Свети Николай Чудотворец” в град Сливен. Направи фотосесия, високо оценена не само на територията на нашата държава, а и на международно ниво. Снимка от интериора, дело на майстор резбар, участва в календар на международната организация за опазване на културното наследство в Югоизточна Европа „SЕЕ Heritage”: 

За жалост следващото ни посещение на църквата беше помрачено от наскоро завършена „реставрация” на интериора. Не стигат думите, за да се опише колко гротескно е интерпретирано оригиналното цветово решение на архитектурните елементи. Грубата намеса по относително запазените стенописи ги е заличила, а на места църковният рисунък е заменен с обикновени комерсиални графики, които нямат нищо общо с оригинала. Но нека сравнението между старото положение, „нуждаещо” се от ремонт и новото, „подобреното”, само говори за себе си:

Потресаващо в случая е, че за да се случи реставрация на интериора в църква – паметник на културата, е необходим проект, изготвен от интердисциплинарен екип от сертифицирани специалисти, а предложението да бъде внесено в  Националния институт за недвижимо културно наследство и одобрено от Министерство на културата. Светия синод, като собственик също трябва да даде своето съгласие. Не знаем каква е историята на тази намеса, но тя със сигурност е незаконна и в груб разрез със закони и дори канони.

През последните години се наблюдава танденция християнските храмове в малките населени места да се реставрират. От професионална гледна точка, не всички намеси отговарят на изискванията за подобен род специфична дейност. На много места те са сведени до обикновен ремонт, без да са направени необходимите предварителни проучвателни дейности, в резултат на което паметници на културата и християнската религия са безвъзвратно унищожени, а отговорността за заличаването на националното ни минало остава размита.

автор: арх. Христина Каменова

снимки архив: Здравко Йончев

снимки след ремонт: арх. Любомира Момчева


 

Какво мислите вие за подобни ремонти? Случвало ли се е и във вашия град? Изпратете ни снимки на добри и на лошо реставрации на църкви (радваме се повече на добрите). Спеделете какво мислите в секцията за коментари.

One thought on “Унищожаване на културното ни наследство… можем и сами.

  1. арх. Тулешков

    Особено активно е унищожаването на автентичност при църковната архитектура в Пловдивска митрополия.
    Там беше изцяло променена архитектониката на жилищния корпус от ХV век на Кукленския манастир, едно уникално за България функционално решение със съхранена конструкция. Безразборно е преустроявано и достроявано в Белащенския манастир, Араповския манастир и къде ли още не, а големия Мулдавски манастир с постройки от ХVІІ – ХІХ век беше оставен да изгори
    Из цялата страна наистина се ремонтира, пристроява и реконструира безогледно по отношение на оригиналите.
    Прилагат се конструктивни методи на укрепване, които представляват безумно стягане на корпуси със стоманобетонни конструкции по проекти на неоторизирани конструктори.

Вашият коментар