Дружество Архитектурно наследство

Победителите в III-ти Национален конкурс на ДАН една година по-късно. Част трета…

Победителите в III-ти Национален конкурс на ДАН една година по-късно. Част трета…

Здравейте, приятели на културното наследство, дойде време за третия „епизод“ от нашите блиц-интервюта. Днес разговаряме с арх. Ирина Дакова. Ирина е на 34 години, родом от Пловдив. През 2007г. Ирина завършва Университета по архитектура строителство и геодезия към катедра „Градоустройство“. През 2015г. Ирина завършва магистърска програма по „Опазване на архитектурното наследство“ към ВСУ „Любен Каравелов“ и с дипломната си работа за „Обемно-пространствено решение с експониране на археологията на площад „Централен“, гр. Пловдив“ участва в III-ти национален конкурс на ДАН. С този си проект тя спечели първа награда в категорията за магистърски програми. Малко повече от година по-късно разговаряме с Ирина, за нейните стремежи в архитектурата:

Ирина на церемонията по награждаването на конкурса на ДАН, 2015г.

 

ДЦ: Здравей , Ирина, мина малко повече от година от участието ти в нашия III-ти национален конкурс за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство. Разкажи ни с какво се занимаваш в последната една година? 

ИД: Специфичното при мен е, че докато завършвах магистърската си програма по „Опазване на архитектурното наследство“ се роди и дъщеря ми. Така през последната една година при мен се случиха много промени в професионален план. Първо, върнах се на работа в проектантското бюро, към което бях по майчинство. Едновременно с това започнах докторантура към ВСУ“Любен Каравелов“ в областта на „Опазването на архитектурното наследство“ и също така водя упражнения като хоноруван преподавател отново там и отново в областта на опазването.

Ирина на церемонията по дипломирането й заедно с прекрасната й дъщеря.

ДЦ: Ако днес ти възложат да проектираш това, което си разработвала на дипломната си работта до колко ще се придържаш към концепцията си от дипломната работа?

ИД: На 100%! Все още смятам, че това би било най-хубавото, което може да се случи на Централния площад на гр. Пловдив.

ДЦ: Какви са основните разлики между университета и практиката?

ИД: Основното в университета е да разкриеш потенциала си на творец и създател. За тази цел е напълно допустимо да работиш в една идеализирана среда. В практиката обаче трябва да се съобразяваме с редица ограничаващи фактори като например вижданията на инвеститора, очакваната стойност на обекта, сложността на строителството и още много други. Това внася конкретика в нашата дейност, но и я прави всъщност толкова интересна.

ДЦ: Ако трябва да сложиш знанията си от университета в един чувал, а знанията си от първата ти година в практиката, кой чувал ще тежи повече?

ИД: О, първата ми година в практиката беше преди немалко време (смее се)… Със сигурност мога да кажа, че от тогава до сега съм се развила много в професионално отношение и това се дължи както на натрупването на проектантски опит и на надграждането на образованието ми с втората ми магистратура по „Опазване на архитектурното наследство“, така и на израстването и съзряването ми като човек и начин на мислене.

ДЦ: Какви са основните предизвикателства пред младите проектанти в България?

ИД: Каквито са и пред останалите млади специалисти – най-вече да устоят на външния натиск и да отстояват себе си и идеите си както пред инвеститорите така и пред вече утвърдените авторитети.

ДЦ: Коя е най-приятната и коя е най-трудната част от ежедневната ти работа?

ИД: За мен най-приятно е когато работейки върху идеята си постепенно я виждам как придобива реални очертания и се изгражда със всичките си детайли и подробности. Създаваш нещо буквално от белия лист и му вдъхваш живот!

Голямо удовлетворение ми носи и работата със студентите. Опитвам се на свой ред да им предам това, което съм натрупала като знания.

Най-трудната част е, че работата ни често е свързана с дълги часове прекарани в седнало положение, а аз като цяло съм доста активен човек.

ДЦ: Мислила ли си за реализация извън България?

ИД: Не мисля за трайно напускане на България. България може да предостави голямо поле за изява, особено в сферата на опазването на архитектурното наследство – област, в която бих искала да се развивам и занапред. Както е известно, имаме изключително богато архитектурно наследство … и за съжаление с много проблематика по него!

ДЦ: Искаш ли да поздравиш или изкажеш специални благодарности към някого?

ИД: Бих искала да благодаря на преподавателите си от магистърската програма по „Опазване на архитектурното наследство“ към ВСУ“Любен Каравелов“ и най-вече на арх. Валентина Едрева, която беше моя дипломна ръководителка и на доц. д-р арх. Валентина Върбанова, научен ръководител на докторантурата ми. Те ми разкриха истинската значимост на архитектурното наследство и ме научиха как да подхождам с респект и внимание към оригиналната структура. Искам да благодаря и на археологът ни от програмата доц. д-р Петър Балабанов, който не само е изключителен професионалист, но и запали у всички нас любов към старините ни и национална гордост.


 

Благодарим на Ирина за участието. За нашето дружество е изключително интересно да видим различните начини, по които се развиват участниците в нашия конкурс. Преподавателската работа е изключително отговорна и предизвикателна. Радваме се, че млади специалисти са готови да поемат такава отговорност, нещо което не се среща толкова често сред младите хора особено в България.

Ако историята на Ирина ви се е видяла интересна, разгледайте и нашите предишни интервюта с арх. Кристина Маринова и с арх. Стояна Пантова Колева-Колин. Очаквайте скоро и четвъртата и последна част от нашата серия „Победителите в III-ти Национален конкурс на ДАН една година по-късно“, в която ще говорим с арх. Антон Керезов за него и неговите приключения в далечна Япония.

 

интервю: арх. Добрин Цветков